Светулка 44

Стиховете на Гергана Сотирова не раздават присъди, а носят опрощение. Поезията винаги е била учител по човекознание, винаги е успявала да компенсира талантливо и мъдро основния дефицит в болните общества – човещината. Зад дълбоко интимните послания на тази поетеса набъбва не само неопитомената лична болка, но и голямата болка от нещастието на другия, от нерадостната съдба на беззащитните и изоставените.

Един особен магнетизъм крият безхитростните, но завладяващи поетични откровения на Гергана Сотирова.

Те се раждат не като резултат на скрупульозно съчинителско усилие. Те се раждат като феномен на едно автентично емоционално преживяване, съпроводено с неговото интелектуално осмисляне. Те се раждат като сбъдване на един поетичен блян.

Стиховете на Гергана Сотирова носят очарованието на краткостта, която съкращава думите, но пък увеличава тяхната кинетична енергия. Изненадан съм от ясния и безхитростен почерк на тази поетеса, която е намерила себе си, а за поднебесния свят на поезията това е особено важно.

Петър Анастасов